Едно необикновено приятелство

Докато бил в Долна баня, Лилиев прескачал от време на време до София при Димитър Подвързачов. При едно такова посещение у подвързачови именно той се запознал с Георги Бакалов. Тогава решили Николай Михайлов да се преименува Николай Лилиев.
"Николай - пише в спомените си Ружа Подвързачова - прочете стихотворението си "Като майка разтвори кадифената си пазва" ("Към природата" - писано в Долна баня - Г.К.). те решиха, че той трябва да има литературно име и по предложение на Бакалов започнаха да го наричат най-напред на шега "Лилиев" - и така си остана."

Една от красивите прояви на дружбата между тия "новоромантици" е това доверчиво препращане на свои (в ръкопис) и чужди стихове, послания, книги...

След първия погром, през есента на 1913 година Лилиев бил назначен преподавател в Свищовската гимназия, която и сам бил завършил преди десет години. Градът сега му се сторил по-запустял, но природата била все тъй хубава. Освен това в Свищовската търговска гимназия преподавали Владимир Димитров - Майстора и един немец - Хайнрих Каспар, с когото Лилиев се сдружил и тримата взаимно се обичали и уважавали.
- Майстора - казваше Лилиев - преподаваше краснопис. Той ме смайваше със своето трудолюбие. Рисуваше денонощно, най-често с перо. Беше увлечен в изкуството на Репин и често ми цитираше една фраза, която бе чел в някаква статия за Репин: "Он писал пером точь в точь как с масленными красками"... Майстора, нали го знаете, и сега си е същият, само че стана голям, прочут. И сега той работи денонощно, щудира, изучава детайлно и все си има по някоя максима за изкуството или за живота, която го ръководи и която внушава на другите.
Лилиев и Майстора запазиха своето необикновено, чисто и високо приятелство до края на живота си. Когато Майстора, след като бе обиколил света, се прибра в село Шишковци до Кюстендил и там се отдаде на бележита плодотворна работа, той често търсеше Лилиев...