Изневиделица

На въжето

Ветреят над мене дните ми
като циганско пъстро пране:
ярко наситени със синьо и жълто, с пембяно,
износени, недоизносени,
изпрани, недоизпрани -
тук - новичка кръпка, там - старо петно.
Изсъхнали и пресъхнали,
но не бързам да ги надиплям
в скрина дълбок на паметта си,
нека попиват още слънце и влага, и вятър,
за да ми лъхат по-дълго на пролет, на зима,
преди да се свия на топло
в постелята на земята.

Будилник за съвест

Съвестта се буди по никое време,
не признава утрин и вечер,
не дели времето на нощи и дни,
като слепокът не различава тъмно от светло.
За нея не можеш да курдисаш будилник,
ни да поръчаш час за събуждане.
Дълбае, върти и пронизва
и все нещо търси:
ту е старица, полусляпа и глуха,
ту търсач на води, най-бистри и чисти.
Уж я тегли доброто, истината и правдата,
а завършва нерядко
като същински убиец.