Тройно огледало

Земя под птица и хвърчило
люлее земните ми дни.
И нещо светло, нещо мило
в душата ми сега кълни.
Една кафява мека угар
в нозете ми прелива хлад.
Не мога да обичам друга
земя на тоя божи свят.
В безгрижие, като врабчета,
играят селските деца.
Надпяват се като звънчета
ликуващите им сърца.
Върти се оня пумпал смешен
на детството и всичко тук
е същото, каквото беше,
и само аз съм станал друг.