Един аристократ в Москва

Вместо да ги завиваме и да им закопчаваме дрешките, трябва да имаме вяра в тях, че ще се завиват и закопчават сами. И ако сбъркат нейде в новооткритата си свобода, ние трябва да останем спокойни, щедри и разсъдливи...
Защото ролята на родителя е да изрази своята загриженост и после да отстъпи три крачки назад.

София сякаш допускаше, че ако и понякога да обърква въртенето, земята като цяло е добронамерена планета.

Също като във филм, където танцьорите оформят две редици, така че един от тях да притича весело помежду им, всяка тревога на графа се представяше за обсъждане, покланяше се тържествено и после заемаше място в края на редицата, за да може следващата тревога да затанцува на преден план.

Но често, София, най-добрият ни път за действие изглежда неприемлив при първата стъпка. Всъщност почти винаги е така.

Докато изведнъж длъгнестият повелител на минутите се събра с по-нисичкия си брат в горния край на циферблата. Щом двамата се прегърнаха, пружините в корпуса на часовника се разхлабиха, колелцата се завъртяха и миниатюрното чукче удари първия от онези звънки звуци, които обявяваха настъпването на обяд.