Не питайте еднодневката

Селско ноктюрно
Едно село заспива на скута на планината.
Капнали за сън, звуците
се утаяват на дъното на тишината,
а светлините сънливо мятат
над очите си мрачините.
В обора кравите сънуват Млечния път,
а в цветните сънища над кошарите
най-ярко искри
зеленото на пашата.
Едно село заспива, чезне, няма го...
Само месечината плахо наднича над него
иззад рамото на планината смълчана.

Младежко сборище

Намаляха странно съблазните,
останаха назад старите изкушения,
не ги ли довиждаме, не ги ли изчакваме
и ставаме все по-чисти и непорочни,
за да стигнем до пълно целомъдрие.
Затова ли раят пълнят
само беловласите праведници,
сякаш за тях е бил отреден.
А за младите - адът,
адът - истинското младежко сборище.

Възел

Мътни са звуците,
искрящо - морето,
тъмни са клоните,
светло - небето,
мрачни са мислите,
бели - крилете,
студени са думите,
топли - вълните...
и всичко на възел
е стегнато в мене.

ПРЕДИ
душата и тялото живяха
в пълна хармония.
СЕГА
душата разпознава с мъка
поразеното от времето
тяло
и отчуждена вече опитва
да се изтръгне напълно
от него.

Детето под ключ

Винаги мислех, че обичам децата,
а защо от десетилетия
задържам детето затворено в мен
без вина и присъда.
То наднича през очите ми
като през тъмнични прозорчета,
но след миг се дръпва поразено назад
и бързо се свива в най-тъмния ъгъл
на своя затвор.
Аз ли го ужасявам със свойто бездушие
или изтръпва пред тежкия тропот
на външния свят.
Винаги мислех, че обичам децата,
а все така оставям детето под ключ.
Ще настъпи ли някога и за него амнистия?
Дано да не бъде,
когато и то като мен остарее.

Изповед

"Не пожелавай къщата на ближния,
не пожелавай жената...
нито..."

Не пожелавай жената... десетата
от заповедите божии гласи.
А за мъжа - нито дума,
тогава навярно може.
И аз си го пожелавах,
и не веднъж, нито дваж,
и се сбъдваха понякога пожеланията.
Сега, ако съм грешна, Господи,
справедливо ме накажи,
но по-напред
заповедите си божии допълни,
да не изпада и друг някой
като мен в грях.