Спомени и размисли

Пенчо Славейков беше съвършено друго нещо. Той беше действително централна личност. Каква начетеност и може би прекалена, защото ми се струваше, че го задушава ; каква ловкост на израза и находчивост на слабите и силните места в литературните произведения! Неговата проза ми се струва по-поетична, отколкото самата му поезия. Особено литературните му характеристики и фейлетони.

Горе луната тихичко плува,
нежно вълната брегът целува.

Христо Силянов

Пейо Яворов познавам от Сливен. През 1897-1898 г. той беше телефонист. Хранеше се при Агопа. Беше в нашите среди и какъвто си беше нелюдим - стоеше си настрана... Но ние открихме кой е, когато се явиха негови стихове в "Мисъл".

След отиването му [на Елин Пелин] в Париж у него настъпи нов упадък. Грандиозната французка култура и художествена литература му съвсем завиха свяст. Докато по-рано догонваше Чехова, сега се тури в релсите на Мопасана.

Псевдонима си той взе в Сливен от песента "Елин-пелин, зелен пелин".

Трябва да се съгласим, че не само вдъхновението създава поета. Настойчивото поетизиране също може да създаде име на поет.