Миг като вечност

Дим

По хребета на есента
следа от мълния открихме...

Обикнахме се в самота.
В общуване се отчуждихме.

Сега мълчим.
И хладен дим
пълзи по чувствата ни днешни...

Едва ли ще се разделим.
Но знам, че няма да се срещнем.

Мигът, затворил вече входа си,
към своя изход ни подканя...
Зад нас остава само споменът -
вода на прах и течен камък.

Щом луд копнеж ме дърпа към простора,
или сълза ме дърпа към пръстта,
отново търся крехката опора
на твойта търпелива доброта.

Щом можеш и миг без мен,
не вярвам на други мигове.
Щом можеш без мен и ден,
ще можеш без мен и винаги.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута?
Колко причини в света са създавали
тази минута!

Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

Всичко може да се случи,
щастие дори.

Романтично начало.
И финал необясним...
Влюбваш се
в непознат.
Намразваш
любим.