Стихотворения

Европа хищница

Светът гърми и вече оглушахме
от новини и речи, и събития.
Светкавично връхлитат новините,
и ти към всичко вече безразличен си.

Европа губи дъх от разрушения
за стотен път под бойни знамена.
Париж е мъртъв ; Лондон в запустение
събаря се за всички времена.

Един водач, тъй грозен, фанатичен
чертае кръстен знак до двата полюса.
Решено е, че днеска не от томове
Европа се нуждае, а от щикове.

Какво, че тоя въздух тук са дишали
Рембранд и Хус, и Кант, и Достоевски?
Със щик Европа сочи убедително
на своята култура и прогреса си.

Дали ще бъде залеза на Запада,
или нов свят под гръм ще се роди.
Светът гърми и вече оглушахме -
уви, - за всичко станали безчувствени...

Ще остарея в тези тихи улици
със прашен калдъръм и лятно слънце.

От небето слизаше разсъмване.

В равнината

Когато вятърът на есента
дохожда в равнината омърлушен,
от лекото докосване тревата
звъни ведно със старите листа.
и аз съм сам и тих във равнината.

Когато пада вечерта, аз слушам
замисления говор на земята
и шепота на всичките неща.
Дърветата се молят на колене
под залеза на слънцето и шушнат.
Аз разговарям сам с безкрайността.
А къщите задремват... Вечерта
минава върху мен и аз я слушам.

НЕДЕЛЯ
Разсъмне ли се, старият млекар
разхожда се от здание до здание,
вратите отпочинали отваря
и с гюмчетата трака по паважа.

Над стрехите се изкатерва слънцето,
прозорците лениво се прозяват.
Дърветата отърсват пак росата си
и махат тихо със ръце на къщите.

Започва слънчев ден. На календаря
аз отбелязвам с молива: неделя.
Във стаята ми някак си е празнично,
дори праха по книгите засветил.

Излизам сам, вървя и ми е радостно.
Ролетките навсякъде са спуснати.
И виждам как от края на площада
тържествено пристига автобусът.

Звъни трамвая тихичко по релсите
и веселия ватман от прозореца
усмихва се на слънцето и кротко
до козирката две звездички светят му.

А отвисоко градския часовник
съобщава равнодушно, че е пладне.
И радиото за нещо в ресторана
с улисаните келнери бърбори.

Кината ненадейно се разтварят.
Слугините наслизват от етажите.
Задръстени са вече всички паркове
от юнкери, деца и гувернантки.

Разпиляни
листа.
Есента.
Врани -
понесени
с крясъци.

***
Измръзнали улици.
Разпиляни листа.
На черни ята
врани...

Детство

Още помня оня малък двор
и сред него - бедната къщурка,
що като огромна костенурка
дремеше във ведрия простор.

Нощем над зелените поляни
тръгваше бездомната луна.
и липите в лунна светлина
бяха черни, страшни великани.

***

Никой днес не чакам да се връща.
И тежи ми чистия простор...
Още помня оня малък двор.
Още помня стихналата къща.