Един живот в сянка

Тя

Почеркът ѝ наподобяваше дантела, която някоя ръка е започнала да разплита, а после се е уморила и е оставила работата наполовина.

Сам
Този град-село между равнината и морето прикъта за кратко време самотата му и скръбта по умрялата. Учител!
Равнината и морето си приличаха толкова много, че отначало бъркаше посоките – запътваше се към сушата, а излизаше на водата. Като нямаше планина да затваря хоризонта дните изглеждаха дълги, безкрайно дълги. Вечерите бяха тъжни, утрините лъчезарни повече отвсякъде другаде със слънцето, което излизаше от морето червено, излъскано сякаш с керемиден прах. Чучулиги над земята, чайки над водата! На Костѝ се струваше, че те живееха във въздуха, там правеха гнездата си, там умираха. Огромният купол на небето бе на птиците и на облаците, които си съжителствуваха мирно, както хората и животните долу. Понякога духаше вятър – от морето влажен и солен, от сушата сух, прашен, той носеше вълма бурени и тръне, които се трупаха на преспи, както снегът зиме...