Поезия

Буря

Гаснее, тъне слънце зад вълните.
Заход е цял във кървав плам облян.
Във мъртвото спокойствйе на водите
роди се буен, бесен ураган.

Стъмни се. Рукна дъжд. Корабът преко
лети във непрогледна мрачина,
клони, завива - и се плъзга леко -
и праскат глухо морските платна.

Но всички тамо са души моряшки,
сърца корави, мускули юнашки.
Бряг дал е бог за старец и за раб.

Спокойно впиват взор те в мраковете:
беда ли им е среща, фар ли свети,
все с песни хвърка скитника-кораб.