Българска реч

Рой неродени словеса ли парят,
сърце под чужди покрив свива страх;
очи ми често в ужас се затварят,
като че призрак ражда се пред тях.

Ще доживея ли дене в чужбина,
в звука на чужда реч намерил сласт?
Или потъналата ми родина
ще викне в мен с неотразима власт?

Как чудотворно би зарасла рана,
как светнали би бездна и простор,
да зярнех аз отнякъде Балкана,
макар и от прозорче на затвор.

Ако милейш ме още, проводи ми
от моя роден край мал белег ти:
най-скромно цветенце, без дъх, без име -
в един молитвеник ми го прати.

Утро край морето

Звездите гаснат в дъжд от изумруди.
Тъй бавно татък слънцето изгре.
Блестят далеч в пустинното море
рибарски лодки - леки пеперуди.

Обтегнат възнак, люшка се денят,
отново като че се с дрямка бори.
Вълната тихичко с брега говори
и му разказва нощния си път.

Късно лято

Лист първа отронила, бука кръстата
полюшва се, цял настръхна;
глух ропот изпълни за миг самотата
и татък в горите заглъхна.

Тъй тихо е! Сякаш не искат пред есен
зефири лист с листа да свадат.
Самотно над своята бездна надвесен,
изглежда кат спрял водопадът.

Полунощ

Месец зад облак окъсан се скрива.
Вятър във ралупи черни се вре.
Дъжд самодивско хорѝще облива.
Вещица ссухрена билки бере.

Утро лъжовно тъмата разлюшка -
месец усмихнато лѝце отви.
Сред самодивско хорище вихрушка
вещица в лунните сърпове сви.

Навръх тополата

Кацнала е пъстрокрила птичка
на тополата на гол вършец,
кацнала е и от ранно утро
пее, кърши сребърен гласец.

Слуша я тополата печално
и листце да пошуми не смей;
гол вършец се само свежда
и певеца тихичко люлей.

Кирил Христов е роден лирик, без мярка лирик.

Кръстю Куюмджиев