Избрани произведения

Съдено ми е било, изглежда, още в най-ранната младост да се отдалеча окончателно от пътя на благоразумните. Те бяха винаги много убедителни и ако ние не притежавахме духа, този издирвач и заповедник, ние щяхме да намерим отдавна вече човешкото щастие при тях.

Освен това сега аз знаех да се радвам и на нещастието...
Може би е трагично това да се радваш на собствените си катастрофи. Но има величествени разрушения и сътворявания наистина и тежко на този, който не може да понася тази прекрасна гледка на живота. Аз знам да ѝ се радвам сега.

Знаех, че в нашия свят, когато дишат някъде бебетата, спящи в мълчаливата нощ, преминават престъпниците в различни посоки, дебнещи, с мрачни очи.

Все пак нека останем спокойни.

Да бъдем естествени, за да бъдем прости.

Понякога аз си поставям малки задачи в ежедневието, когато имам желанието и решението за това, разбира се; после отдавам почит на постигнатите успехи, изругавам, както трябва, несполуките - и от всичко това ми става наистина добре.

Тази твоя мъглива
полуобич, полуснизходителност
пък защо ли ми беше?

Нека оставим сега да минават спокойно сезоните,
любовта да дохожда, да трае и пак да отмине.
Ако искаш да бъдеш при мен, гледай над теб хоризонтите,
дишай спокойно, очаквай, обичай света и годините.

Ето, това е, що искам от тебе, от мен и от хората.
Очите ще станат добри, а въздухът - хубав и радостен.
Ще се движи безмълвно света, от безкрай до безкрай ще минава.
Ще извършим полезни неща и ще бъде смъртта ни спокойна.