Сълзи от огъня

Заспи, море.
Пристигат тук вълните
като въздишки на душа голяма,
затишие в която
още няма.

Участ

Първи тръгваш под лунни лъчи,
да огледаш гората пред мене,
сякаш нямам аз свои очи,
зазорили в дървета зелени.

...
Все след теб да шепна слова,
все зад тебе, на завет честита...
Аз не мога така да вървя
по пътека, от други открита!

Друг за мен да открива звезди,
аз след него на тях да се грея;
друг напред да прокарва бразди,
а след него аз тихо да сея.

Къде съм?

Всичко е на свойто място
в тази скрита, тъмна стая.
Всичко мястото си знае.
Ето мястото за щастие,
ето мястото за ваза,
ето място за напивка,
ето място за усмивка,
ето място за омраза.

Всичко тука е заето
като в правилник известен.
Аз не мога да преместя
нито спомен зад пердето,
нито поглед в лято знойно,
нито глас в трева зелена.
Всичко тук е подредено.
Всичко, всичко е спокойно.

Ах, защо не влезе вятър
да размести тези вещи,
да обърка тука нещо,
да побърка мен самата,
да нахлуе друга песен
в този дом от много щастие.
Всичко е на свойто място.
Само аз не знам къде съм.

Слушай

Слушай ти, който до корен си мое горене,
ти, в когото днес буря дълбока се плиска,
свойте стройници ти не изпращай при мене.
Който обича ме сам,
нека сам ме поиска.

Тъмен от огън, не с пръстен отвън да почука,
а да нахлуе, вратата изкъртил със рамо.
Ето така аз до него ще тръгна от тука,
силните стъпки на двора
дочуя ли само!

Устрем
Не ме покривай с покрив керемиден -
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост много стара,
че песента във клетка не звъни,
че птичката затворена умира
с отправени в просторите очи.
Дори смъртта когато я прибира,
тя пак дочува песен да звучи.

Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън когато в клепките ти легне,
аз литвам с мое мъничко крило
при хората с далечни, земни друми
и спирам - скитница - до всеки праг,
и пращам много нежни думи
след всеки заминаващ влак.

Земята топла с две ръце обгръщам,
очи отправям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродените висоти.
Не ме съди за мойто безпокойство,
за жаждата напред да се стремя.
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя!

Поканете всичко бедни птици,
ако тясно е за тях небето,
да летят пред моите зеници.