Хлябът наш
от Димитър Светлин
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (9)
покажи всички
Запустение
Черна болест натръшка ни селото -
и заключва врата след врата.
Влачи крак в коловоза поелото
колело и плачът запищя.
Падна в гроба днес баба поредната
и отпя ѝ вечерния сняг.
Тая заран, когато погледнаха -
върху нейния праг
черна котка, на бабата дружката,
и си чака така,
да я пусне на топло и гушната
да изпружи крака.
Девет дена очаква я котката,
деветини стори.
И стои си на прага ѝ кротната
досега, от зори до зори.
Влачи крак в коловоза поелото
колело, чака котката пак,
и сама некролога на селото,
спи на пустия праг.
Черна болест натръшка ни селото -
и заключва врата след врата.
Влачи крак в коловоза поелото
колело и плачът запищя.
Падна в гроба днес баба поредната
и отпя ѝ вечерния сняг.
Тая заран, когато погледнаха -
върху нейния праг
черна котка, на бабата дружката,
и си чака така,
да я пусне на топло и гушната
да изпружи крака.
Девет дена очаква я котката,
деветини стори.
И стои си на прага ѝ кротната
досега, от зори до зори.
Влачи крак в коловоза поелото
колело, чака котката пак,
и сама некролога на селото,
спи на пустия праг.
Хлябът наш
Откъснато парче, преди да я търколят,
кипи земята, бухнало тесто напролет.
Разплескана добре от дъжд и вятър пита,
нагъсто през деня бодат ни я следите.
Омесен хляб е вече и в слънчевата фурна
я слагаме, въртим, дордето се прежурне.
А щом се изпече на жар една година,
ветрищата с крила я пухат да изстине.
Полива я тогаз жълтъка на житата,
с коричка прегоряла напуква се средата.
Търкулваме я леко и с благослов най-нежен
на плуга с ножа остър на резени я режем.
Откъснато парче, преди да я търколят,
кипи земята, бухнало тесто напролет.
Разплескана добре от дъжд и вятър пита,
нагъсто през деня бодат ни я следите.
Омесен хляб е вече и в слънчевата фурна
я слагаме, въртим, дордето се прежурне.
А щом се изпече на жар една година,
ветрищата с крила я пухат да изстине.
Полива я тогаз жълтъка на житата,
с коричка прегоряла напуква се средата.
Търкулваме я леко и с благослов най-нежен
на плуга с ножа остър на резени я режем.
На двора тих
***
Години тя със своя двор живее
и тук животът ѝ е вкоренен.
А дните нейни - жълти круши, зреят
и капят тежко с мислите по мен.
***
Години тя със своя двор живее
и тук животът ѝ е вкоренен.
А дните нейни - жълти круши, зреят
и капят тежко с мислите по мен.
» Добави коментар
Коментари (0)