Хлябът наш
от Димитър Светлин
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (9)
покажи всички
Запустение
Черна болест натръшка ни селото -
и заключва врата след врата.
Влачи крак в коловоза поелото
колело и плачът запищя.
Падна в гроба днес баба поредната
и отпя ѝ вечерния сняг.
Тая заран, когато погледнаха -
върху нейния праг
черна котка, на бабата дружката,
и си чака така,
да я пусне на топло и гушната
да изпружи крака.
Девет дена очаква я котката,
деветини стори.
И стои си на прага ѝ кротната
досега, от зори до зори.
Влачи крак в коловоза поелото
колело, чака котката пак,
и сама некролога на селото,
спи на пустия праг.
Черна болест натръшка ни селото -
и заключва врата след врата.
Влачи крак в коловоза поелото
колело и плачът запищя.
Падна в гроба днес баба поредната
и отпя ѝ вечерния сняг.
Тая заран, когато погледнаха -
върху нейния праг
черна котка, на бабата дружката,
и си чака така,
да я пусне на топло и гушната
да изпружи крака.
Девет дена очаква я котката,
деветини стори.
И стои си на прага ѝ кротната
досега, от зори до зори.
Влачи крак в коловоза поелото
колело, чака котката пак,
и сама некролога на селото,
спи на пустия праг.
Хлябът наш
Откъснато парче, преди да я търколят,
кипи земята, бухнало тесто напролет.
Разплескана добре от дъжд и вятър пита,
нагъсто през деня бодат ни я следите.
Омесен хляб е вече и в слънчевата фурна
я слагаме, въртим, дордето се прежурне.
А щом се изпече на жар една година,
ветрищата с крила я пухат да изстине.
Полива я тогаз жълтъка на житата,
с коричка прегоряла напуква се средата.
Търкулваме я леко и с благослов най-нежен
на плуга с ножа остър на резени я режем.
Откъснато парче, преди да я търколят,
кипи земята, бухнало тесто напролет.
Разплескана добре от дъжд и вятър пита,
нагъсто през деня бодат ни я следите.
Омесен хляб е вече и в слънчевата фурна
я слагаме, въртим, дордето се прежурне.
А щом се изпече на жар една година,
ветрищата с крила я пухат да изстине.
Полива я тогаз жълтъка на житата,
с коричка прегоряла напуква се средата.
Търкулваме я леко и с благослов най-нежен
на плуга с ножа остър на резени я режем.
На двора тих
***
Години тя със своя двор живее
и тук животът ѝ е вкоренен.
А дните нейни - жълти круши, зреят
и капят тежко с мислите по мен.
***
Години тя със своя двор живее
и тук животът ѝ е вкоренен.
А дните нейни - жълти круши, зреят
и капят тежко с мислите по мен.
Дихание
Нощта бе непрогледна, земята вече хладна.
Ужасно беше всичко и стана изведнъж.
Примъкна се полека и като мъртъв падна
в напуснатата къща напуснатият мъж.
Нощта бе непрогледна, земята вече хладна.
Ужасно беше всичко и стана изведнъж.
Примъкна се полека и като мъртъв падна
в напуснатата къща напуснатият мъж.
Повест
Изпращаха ни простичките майки
в града големи хора да растем.
Приемаха ни влюбени хазайки
и майките забравяхме съвсем.
Понякога им ходехме на гости
със свойто отчуждение, уви,
та после като спомен да поносим
плача на побелелите глави.
Изпращаха ни простичките майки
в града големи хора да растем.
Приемаха ни влюбени хазайки
и майките забравяхме съвсем.
Понякога им ходехме на гости
със свойто отчуждение, уви,
та после като спомен да поносим
плача на побелелите глави.
Подир дъжд
Така се диша подир дъжд.
Небе изпрано,
капки светят
и крачиш леко.
Изведнъж
те плиснат тихите дървета.
Така се диша подир дъжд.
Небе изпрано,
капки светят
и крачиш леко.
Изведнъж
те плиснат тихите дървета.
Спомен за дома
на Атанас Далчев
***
И ти си спомни двора с утрин росна
и птиците, нашарили пръстта.
Видя ли майка си? Тя лекичко докосна
кълбенце пухкаво, то скокна ѝ в дланта.
Ех, милата. Погледай я: по мокрите
пътеки крачи с босите крака
и топчетата сбита кал по ноктите
на пилето почиства със ръка.
на Атанас Далчев
***
И ти си спомни двора с утрин росна
и птиците, нашарили пръстта.
Видя ли майка си? Тя лекичко докосна
кълбенце пухкаво, то скокна ѝ в дланта.
Ех, милата. Погледай я: по мокрите
пътеки крачи с босите крака
и топчетата сбита кал по ноктите
на пилето почиства със ръка.
» Добави коментар
Коментари (0)