Най-хубавото

Недей умира преди мен, защото
във тази страшна бездна - вечността,
аз никъде не ще намеря твойта
привързана към хората душа.

А ако аз умра, ти мен ще ме намериш;
при мене ти ще дойдеш някой ден...
И аз в земята ще те чакам верен,
спокоен и щастлив, от слънце озарен.

Ще плаче с дъжд и бури късна есен...
ний в горския поток ще си шептим:
в пръста и в корените ще се смесим,
прегърнати в дъждовна капка ще седим.

Ще ме намериш в тревата, свела
чело над твоя гроб. И ветрове,
ще ни обсипват със сребристо бели
и нежни като сянка цветове.

Най-хубавата гълъбица
днес неочаквано умря.
Положих мъничката птица
върху студената земя.

А мъжкият се вдигна с ятото,
над облаците полетя
и силно свиреха крилата му,
окъпани от утринта.

След туй се скри в една пролука
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.

Аз го разбирам. Туй е онзи
инстинкт всевластен за живот,
инстинкт за ласки и възторзи,
за щастие, за мир, за плод.

И с нас се случва туй - и ние
оставаме така сами,
но нямаме крила да литнем
и много дълго ни боли.

небето със звезди поръбено

Всекидневие

По осем часа сън и осем часа работа -
и осем разпилени часове.

Улица Шипка

Във всекидневна работа стопяват се годините,
туптящите стени на вените полека се втвърдяват.
***
Сега възторзите не са като море,
а и не ме болят тъй страпно вече раните.

"Мисли за мен!" А аз не мислех.
Аз като филм те преживях.

Симпатични щастливи наивници,
ний живееме със стихове.

Грубост

В мене няма
спокойната нежност
на едно
равномерно
сърце.
Нещо грубо,
стихийно,
безбрежно
ме поглъща,
увлича,
зове.

Плаж

Една игрива ладия
върху водата
крои на слънцето лазурна дреха.
Изхвръкналият вятър
разлива освежителна прохлада.
Морето лиже пясък.

Доволно и засмяно, слънцето
на плажа
маже
хиляди тела
със шоколад
и гали
цялата
спокойна
обстановка.

Есен

Пепеливо небе. Непрестанни, студени сълзи.
Аз не виждам на юг моя роден Пирин с върховете.
Тежка, сива мъгла над полетата черни пълзи
и във локвите сякаш секири излъскани светят.