Книга за Тамара

Той обичаше да си поддържа, ако се изразим на журналистически език, и една своеобразна рубрика - "Моето предстоящо щастие".
Тамара Г.

Без нея малко бих написал.

Любовно признание

Само въздухът около теб ми е достатъчен.

Народна песен

Ти ми увиваш сарми със зеле,
ти ми увиваш.

Ти ме погалваш, когато плача,
ти ме погалваш.

Ти ми постилаш, когато легна,
ти ми постилаш.

Ти ще си край мен, когато умра,
ти ще си край мен.

Вярност

Омръзва всичко. Хората омръзват.
Омръзваме си също тъй и ние.
В присъствието ти понявга зъзна
и в празни удари сърцето бие.

Ще ни стопяват болести и грижи,
и старческа вдървеност и склероза.
И бавно ще отронва свойте листи
разлюбената на живота роза.

Сърцето трепне във тревожен тътен -
дали ще мога, в грозен страх улисан,
във онзи миг, във онзи миг предсмъртен
със мене да те взема в свойта мисъл.

Акра

Да отидем да живеем във Акра!
Африканската нощ ме влече.
Виждам в нашата хижица малка
сръчен паяк тюрбан как тъче.

Из тръстиките рой лампиони
пръскат бледозлатисти лъчи.
Приближават до нас скорпиони
и ни гледат със кротки очи.

Гълъби

На пощенския гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.

А мъжкият се вдигна с ятото,
над облаците полетя
и силно свиреха крилата му,
окъпани от утринта.

След туй се скри в една пролука
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.

Аз го разбирам. Туй е онзи
инстинкт всевластен за живот,
инстинкт за ласки и възторзи,
за щастие, за мир, за плод.

И с нас се случва туй - и ние
оставаме така сами,
само не можем да летиме
и много дълго ни боли.

Пустота

И в миг животът стана празен
като голям, захлупен гроб.
Във него няма вечерадост
и смисъл няма за живот.

Напразно към света надничам.
Не виждам слънце. Няма път.
Защото ти не ме обичаш,
а равно е това на смърт.