Болко, болко-о, болчице!

Проклятие

Капе тежък покой.
От небето струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.

Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.

С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен...

Ако не умре

Ако не умре от самота,
човек може дълго да живее.

Математика

Ах, времето се свива и разтяга.
Разбрах това, разбрах.
Когато свито е, в сърцето ляга
тъга и смърт, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети,
окъпано в лъчи.
И весело те гледат от небето
милиардите очи.
Тогава всичко е осъществимо -
желания, мечти.
И пак усещаш силно, страстно, зримо,
че съществуваш ти.

Градско дърво

Има ли разум във тебе, Вселено?
Никакъв разум няма...
Звездната нощ се надвесва над мене,
черна, дълбока, голяма.

А на дървото се сбират да спят
хиляди рошави птички.
Гушат се те. И във ужас пищят
техните малки душички.