Скици из Лондон

... благотворителността в Англия е също една национална институция. Почти ежедневно в страниците на в. "Таймз" намира място една малка колонка, съдържаща имената на починали поданици на Н. В. Краля-император, сведения за тяхното имотно състояние и за сумите, които всеки един е оставил за благотворителни цели. Не трябва да се мисли, че тази колонка се отнася изключително до милионери в английски мащаб. Напротив, там фигурират и имената на притежатели на такива богатства, които не биха били считани и в България за особено богати люде. По-голямата част от тези състояния не надвишават сумата от един или два милиона лева, но въпреки това покойниците оставят значителни суми за подпомагането на училища, църкви и други подобни фондации, както и отделни суми за техните верни помощници или прислужници. По правило, завещанията трябва да съдържат суми за благотворителни цели и изключенията от правилото са незначителни.

Измежду многото концерти, които просто наводняват Лондон през зимния сезон, никой не е имал толкова голям успех и, във всеки случай, никой не ми е направил толкова силно впечатление, както изнасянето на увертюрата на Моцартовия "Дон Жуан" от сборните оркестри на берлинските и лондонските филхармоници, под диригентството на Фуртвенглер... малцина са могли да присъстват на подобен спектакъл, изнесен в огромния Алберт-хол пред многохилядна публика от няколко стотин майстори музиканти под диригентството на Фуртвенглер. Оркестрантите бяха наредени амфитеатрално, в седем-осем реда, а диригентът оставаше някъде долу, в самото подножие, върху малка площадка. Каква страшна сила се крие в тази малка палка, когато се намира в ръцете на един Фуртвенглер, каква власт съдържа разтворената шепа на неговата бавнодвижеща се ръка, която сякаш прибираше в постепенно затварящите се пръсти целия оргомен оркестров ансамбъл - музикантите, с техните инструменти и техните души...
19 февруари 1933 година

Когато най-после коледните празници минаха и вестникопродавците наново застанаха на ъглите на улиците, научих, че както всяка година на "Боксинг-дей", така и през изтеклата на "Боксинг-дей", в района на лондонската полиция не били отбелязани никакви произшествия или престъпления. Вестниците съобщаваха на видно место:
- Примирието между хората на "подземния свят" и полицията беше спазено честно и почтено: никакви престъпления на "Боксинг-дей".
По някаква стара традиция, чийто произход не можах да установя, на втория ден на Коледа почти всички полицаи в Лондон биват разпускани в отпуск. "Хората на подземния свят" - апашите и техните по-малки или по-големи събратя, спазват "джентлеменското споразумение" с полицията и си стоят мирно и тихо по домовете, с цел да дадат възможност на техните естествени неприятели, полицаите, да отпразнуват Рождество Христово между близките и семействата си... Чуден народ, наистина!