Писма

4 октомври 1923 г.
Драги Стефан Цвайг!

Получих писмото Ви и книгите - сърдечно благодаря. Това, което пишете за Р. Ролан силно ме обезпокои, макар естествено, да знаете, че човек колкото е по-самотен, толкова повече придобива независимост и величие. Това е нещо съдбовно. И трябва ли да се оплакваме от него? За хора като Ролан самотата е наблюдателната кула, от която животът се съзерцава с по-голяма дълбочина и мъдрост.

М. Горки

14 май 1925 г.
Соренто

Смятам, че за нашего брата, за руснаците, би била много полезна скептичната усмивка на французите, понеже ние винаги твърде бързо вярваме и вярваме винаги сляпо. Ето защо завиждам на нация, която има един Монтен, един Ренан и един Дранс. Ще се съгласите с мен, че е малко трудно да се живее с Толстой и Достоевски. Нашият велик гений А. Пушкин бе убит преди деветдесет години, а едва сега започват да го четат, да схващат цялата дълбочина на дарованието му и да се очароват от мощта на неговия дух.

М. Горки

29 август 1923 г.
Залцбург

Душата ми блаженства, че мога да Ви изкажа своята обич и почитание. И не приемайте като натрапничество, ако Ви пратя две книги - тома с новели "Амок" и една книга върху изкуството на романа, "Трима майстори", която съдържа размишления върху Достоевски. Не е нужно да ги четете, не трябва да ми благодарите. Можете да ги подарите на някого непрочетени. Просто имам нужда да Ви дам нещо.
Но ако пожелаете да ми доставите голяма радост, пратете ми няколко ръкописни листа от Вашето творчество. Колекционирам такива ръкописи първо от любов към авторите, а после - за да проникна по-дълбоко в техния труд. От Достоевски притежавам две глави от "Унижените и оскърбените", от Толстой - две глави от "Кройцерова соната"; и двете ги придобих преди войната с много пари и усилия.
С уважение, Ваш
Стефан Цвайг