Молитва

И сърцето най-сетне умира

На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да ѝ кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.

1956

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
1929

Молитва

***
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота...

1927

Младост

***
Или минавах край витрините
и отминавах безразличен,
защото сплитах в дълъг ритъм
внезапно звъннали слова,
и ме изпращаха с очи,
и ми се смееха момичетата
за очилата и за унеса,
и за нехайния вървеж.

По тъмно аз се връщах вкъщи
и носех своята умора.
Вечерята бе сладка всекога
и меко твърдото легло,
над мен една горяща лампа
и две в стъклата на прозореца,
и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.

1925

Лято

Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.

1926