Уискито на Шакълтън

Тази огромна скулптура на сър Ърнест Шакълтън посреща посетителите на Кралското географско дружество със седалище в Кенсингтън, Лондон.

Със сигурност нос Ройдс е специално място. Близо 2000 души го посещават всяка година, повечето от тях с туристически кораби, а останалите под покровителството на новозеландски или американски антарктически програми.

До един часа сутринта на 4 март всички вече са прибрани на борда на "Нимрод". Обветрените, брадясали лица на четиримата полярни ентусиасти, заснети на кораба същия ден, говорят за преживените трудности. Те изглеждат като грохнали старци, след като са извървели пеша 2700 километра в най-трудните условия на планетата. Това прави средно 22 километра на ден в продължение на 120 дни. Преминали са през най-големия известен ледник и са достигнали до най-южната точка, покорявана от човек.

След два дни си дават сметка, че няма да могат да покорят Полюса. Затова си поставят нова цел - да достигнат на 100 километра от него. Те складират храна и парафин за обратния път и продължават с една палатка.
На 7 януари ги застига буря и те изкарват по-голямата част от нея в моктите спални чували в палатката. Слушат как Шакълтън и Уайлд на смени четат "Венецианският търговец" с надеждата бурята да не заличи следите им до складираната храна на платото. Краката им замръзват. Шакълтън пише: "От време на време краката на някого замръзваха и на клетия човек се налагаше да ги вади от спалния чувал и да ги връща към живот, като ги слага под ризата на голата кожа на почти толкова нещастният си другар".

Шакълтън започва да мисли философски: "Докато преминаваха дните и се появяваха планина след планина, мрачно величествени, съзнанието за нашата незначителност сякаш неумолимо нарастваше у нас. Бяхме малки черни точици, катерещи се бавно и болезнено по бялата равнина и напрягащи нашите смешни сили в борбата да изкопчим тайните на природата, запазени неопетнени през вековете."

Има огромно количество книги, цели сандъци. Професор Дейвид е донесъл някои от романите на Дикенс и ги чете на глас през месеците без слънце, понякога толкова до късно, че на Шакълтън му се налага да го подсети, че мниава едни часа и е време всички добри изследователи да са по леглата. Шефът носи комедиите на Шекспир и поетичните трудове на Робърт Браунинг, Адамс - "Пътешествия във Франция", Мъри - купчина със списания, а Маршал - "Библията в Испания" и "Вемнецианският търговец". За справки притежават копие от "Енциклоподия Британика". Има и материали за други експедиции "Пътешествие около света с кораба "Бийгъл" на Дарвин и набор от доклади от експедицията на Скот с "Дискавъри". Писането на лични дневници също отнема доста часове.

Музика за размножаване - вечният шегаджия Джордж Марстън пуска грамофон на нос Ройдс на вниманието на гнездящите пингвини от колонията на Адели.

Ако Ърнест Шакълтън не е обичал празниците, нямаше да поръча 288 конфети за отбелязването на зимното слънцестоене и за други празненства на нос Ройдс. Още в Англия си е давал сметка колко важно ще бъде отбелязването на зимното слънцестоене за неговите съмишленици на Антарктида - точка на обратното броене с изключително психологическо значение. След 22 юни хората му вече ще очакват завръщането на слънцето над Южното полукълбо. Тъмните дни и песимизмът постепенно ще отстъпват място на виделината и ведрите мисли. Престоят обаче немалко седмици, преди първите проблясъци на дневна светлина да се появят по обед.

Франк Уайлд си спомня няколко години по-късно в мемоарите си, че членовете на експедицията, които обичат алкохола, са имали седмично "по едно питие на човек в събота вечер". Вдигат се тостове "за любимите ни жени и за съпругите ни", придружени от ироничното подматане: "Дано никога не се срещнат!".

Шакълтън обаче отбелязва на едно място, че антарктическият изследовател от онази епоха, зимувайки сред ледовете, може "да научи далеч повече за природата на човека, отколкото за този леден простор".