Писма от Англия

Срещал съм пътуващи англичани например в Севиля, в Джирдженти или в Перуджа; където и да се намират, те носят със себе си, в своите навици и възгледи късче от Англия, така както бедуинът носи със себе си молитвеното килимче, и не са в състояние да излязат от нея. Имам смътното подозрение, че по този начин е възникнала Британската империя: някакъв британец е слязъл на непознат бряг и там е основал игрището за голф, английската неделя, търговията, топлата вода и къщата със зидана камина. Навсякъде, където се установи англичанинът, възниква английски остров. Пътуващите англичани са амбулантни английски острови. Понякога това важи и за британската политика, но това е, както казва мистър Киплинг, друг разказ.

Друго нещо, което прави впечатление на пътешественика в Англия, са английските тревни площи – не само зелени и гъсти като никъде другаде по света, но по тях е разрешено и да се ходи свободно. Предполагам, че Англия е станала земя на свободата за това, защото там е разрешено да се гази по тревните площи. Може би затова в историята на Англия е имало толкова малко революции, защото британците са могли да задоволяват непрекъснато инстинкта си за свобода само с ходене по поляните. Не смятам за изключено дори и това, че Британия е започнала да владее вълните, защото си е представяла морето като голяма затревена площ, по която всеки е свободен да се отправя в каквато посока си иска.

Пътешественикът остава изненадан най-много, когато в чужда страна намери това, за което стотици пъти е чел или което стотици пъти е виждал на картинка. Смаях, че, когато в Милано намерих Миланската катедрала, а в Рим – Колизеума. Впечатлението е свръхестествено, защото човек има усещането, че някога вече е бил тук или че вече някак го е преживял, насън или по подобен начин. Смайва те обстоятелството, че в Холандия наистина има вятърни мелници и канали и че на лондонската улица Странд хората са наистина толкова много, че чак ти става лошо.

По улиците не се живее, не се гледа, не се говори, не се стои, нито пък се седи; из улиците само се пробягва. Тук улицата не е най-интересното заведение, където пред вас ще се разкрият хиляди гледки и ще развълнуват сърцето ви хиляди приключения; заведение, където хората свирят с уста или се бият, шумят, кокетничат, почиват си, пиша стихове или философстват, ходят по нужда и се радват на живота, и разправят вицове или бистрят политиката, и се обединяват в двойки, тройки, семейства, демонстрации или революции.

Най-голямото предимство на британците е тяхното островитянство. Но островитянството е в същото време и най-големият им недостатък.

Накрая влакът се въвира между някакви странни къщи; сто абсолютно еднакви; после следва друга улица с еднакви къщи; и пак, и отново. Добиваш впечатление за някакво трескаво повторение.

Красив е параходът, който тръби и пори водата с високата си гръд и бълва пушек от дебелите си комини; красив е, когато чезне зад мощния гръб на водите, влачейки подире си воал от дим; красива е далнината и целта, човече, ти, който заминаваш, застанал на корабния нос. Красива е платноходката, която се плъзга по вълните, красиво е да заминаваш и пристигаш. Родино, ти, която нямаш море, не е ли стеснен кръгозорът ти и не ти ли липсва шумът на далечините? Да, да, но тътнещи пространства има и около главите ни; ако не може да се плува, може поне да се мисли, да се пори с крилата на духа широкия и високия свят; казвам ви, има още достатъчно място за експедиции и за големи параходи. Да, необходимо е непрестанно да заминаваме; морето е навсякъде, където има смелост.