Гео Милев

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд и мъгла,
в полунощни поля.

Ако театралното изкуство е неосъществената мечта на Гео Милев - до края на живота си той така и не стана режисьор в Народния театър, - мисия, за която от младини вдъхновено се подготвя, то живописта е сякаш "завареното му дете". Надарен с точна ръка, той твърде отрано започва да рисува скици, изображения на писатели, карикатури, илюстрации с размах, с чистота в рисунъка и тънкост на графичния детайл, които обещават голямо бъдеще. Рисува много и страстно - с упоритост, която може да бъде присъща само на такъв характер като неговия.
Но колкото целеустремен, толкова и капризен е темпераментът на Гео Милев. Нехайно, небрежно - сякаш търсена раздяла с разлюбена жена, той изоставя рисуването. При друг това би било престъпление към себе си, при него е епизод от развитието му. Очевидно по-властна любов изпълва неговото съществование - към литературата и театъра. И той я носи до гроб.
Гео Милев е оставил няколко автопортрета.