Смехът

И така, смехът е просто резултат от механизъм, установен у нас от природата или - което е почти същото - от дългия навик за обществен живот. Той си действа съвсем сам, като същински отговор на удара с удар. Няма възможност да гледа всеки път къде поразява. Смехът наказва някои недостатъци така, както болестта наказва някои прекомерности, засягайки невинните, пощадявайки виновните, целейки някакъв общ резултат, без да успее да окаже на всеки частен случай честта да го разгледа поотделно. Така е с всичко онова, което се изпълнява по естествени пътища, вместо да се прави под влияние на съзнателно размишление. Справедливостта може да се яви като средно аритметично в общия резултат, ала не и в отделните частни случаи.

Впрочем смехът има тъкмо функцията да пресича сепаратистките тенденции. Неговата роля е да принуди закостенялостта да отстъпи място на гъвкавостта, да приспособява отново всеки към всички, с една дума - да заглажда острите ръбове.

В този смисъл би могло да се каже, че специфичното лекарство против суетността е смехът и че най-смешният недостатък е суетността.

Истиската скромност не може да бъде нищо друго освен размисъл над суетността. Тя се ражда от наблюдението на илюзиите на другите и от страха, сам ти да не изпаднеш в заблуждение. Прилича на научно благоразумие по отношение на това, което ще кажеш и помислиш за себе си. Изградена е от корекции и ретуши. В крайна сметка тя е придобита добродетел.

Със самото това ще анализираме остроумието, което не е нищо друго освен изветряло комично.

Още Кант е казал: "Смехът е афект от внезапното превръщане на напрегнатото очакване в нищо".

Една от причините, които навярно са породили немалко погрешни или незадоволителни теории за комичното, е тази, че много неща са комични на теория, без да бъдат действително такива, тъй като непрекъснатата им употреба е притъпила комичното им свойство. Нужно е внезапно нарушаване на непрекъснатостта, разрив с модата, за да се пробуди това свойство. Тогава ще се сметне, че нарушаването на непрекъснатостта поражда комичното, докато то просто ни го разкрива.

Нека отбележим още сега - тъкмо в този смисъл смехът поправя нравите. Той ни заставя незабавно да се постараем да изглеждаме такива, каквито би трябвало да дъдем, такива, каквито в крайна сметка един ден несъмнено наистина ще станем.