Писма до Непознатата

Щом се уверим в духовната или естетическата стойност на някоя книга, трябва непременно да си я купим. Същинско цялостно познание е възможно единствено ако творбите са ни подръка. За първа среща с някой автор е съвсем правомерно и дори разумно да заемем произведението от някой познат. Решим ли да го осиновим обаче, трябва да му отредим постоянно място в дома си. Човек се жени за жената и купува книгите, с които иска да живее.
А как да четем? Ако книгата ни грабне, първото четене почти винаги е бързо и страстно. Читателят гълта страниците като примрял от глад. Следващите четения (а великата книга може да бъде препрочитана по сто пъти) трябва да бъдат с молив или писалка в ръка. Надали нещо може да оформи вкуса и преценката по-добре от преписването на възвишен пасаж, от отбелязването на дълбока мисъл. Трябва да сме сигурни, че няма да пропуснем нищичко от авторите, които ценим. Онзи, който прескача дългите описания на градове и къщи у Балзак, не е истински любител на този писател.
Добър метод е да се чете лъчеобразно, искам да кажа - с отклонения, свързани с някоя централна тема, като една книга ни насочва към друга.

Нима трябва да не проявяваме интерес към съвременните автори? Напротив, трябва, впрочем някои от тях ще са утрешните майстори. Не бива обаче прекалено да се пилеем. Как да стане това ли? Преди всичко, като дадем време на виното да се избистри.

Колко обичам да бъда сред природата! Неподвижност. Тишина. Увереност, че дългите летни дни няма да бъдат накълцани като слама от телефона и посетителите. Това наистина е [i]намереното време.[i/] В градовете пропиляваме ценните си дни, нашите еднички, редки дни; забравяме, че животът е само миг и този толкова кратък миг трябва да бъде колкото се може по-прекрасен, по-съвършен. Край този кедър и вековните липи, край вечните жътви, под звездното небе минутите най-сетне придобиват стойност.
А спътници? Разполагаме с плочи и книги. Те се допълват отлично.

Querida, стори ли ви се нeобходимо, бъдете жестоко неучтива.

Възможностите на изказа не са безкрайни. Англичанинът Стивънсън казва: "Отначало разговорите между влюбени са лесни... Аз съм аз, ти си ти, никой друг няма значение".
Има стотина начина да се каже: "Аз съм аз, ти си ти". Но не стотина хиляди. А дните са дълги и многобройни.

Необходимо е известно търпение, за да свикнем да живеем с някого, та дори и с децата, когато пораснат. Искам да кажа, че съществуват два подхода към хората. Единият е да ги гледаме критично, може би справедливо, но сурово; това е подходът на безразличните. Другият е смесица от нежност и чувство за хумор; при него също виждаме недостатъците, но се забавляваме с тях и ги изправяме с благост и усмивка. Това е подходът на обичта.