Бабуш слиза по Дунава

Една и съща вътрешна потребност за изява на чувствата движи композитора човек и композитора славей, маймуните и кучетата имат хумор и се смеят не по-зле от хората, делфините се оказаха едва ли не наши братя по разум, а не сме сигурни дали на земята няма и такива същества, които стоят по-високо от нас. Защото не бива да забравяме, че по отношение на насекомния свят термитите, мравките и пчелите са отишли по-напред, отколкото човешкия род, по отношение на останалите гръбначни животни. Тези обществено-живеещи насекоми са постигнали неща, за които човечеството не смее да мисли още. Те управляват развитието на своите яйца и сами определят от кои да се излюпят работници, от кои войници и кои да станат майки и бащи на поколенията. Нима можем да разберем техния език, начин на живот, техните мисли, ако щете - ние, които сме хилядократно по-големи, със съвсем друга конструкция, създадени за съвсем друг живот? Етологията се мъчи да намери кода на едно взаимно разбиране между човека и животните.

Юни е най-благоприятният месец за орнитологически наблюдения. Гората и полето гъмжат от птици. Гнездата са пълни с яйца и пилета, а горещините още не са започнали, затова всичко цвърти и пее. Милиарди скакалци изпълват въздуха със свирките си, стържат невидими цикади, писукат и пеят синигери, чуруликат чинки и врабци, градински присмехулници - невидими между светлозелените листа на тополите, дразнят с подражание останалите птици, а високо-високо в небето се люлее чучулигово звънче. От време на време асматично си поема дъх торбогнезден синигер и във всяка върба едва чуто бърбори по един малък сив присмехулник. В розовеещото вечерно небе преговарят пъстри пчелояди. Лястовици ловят със стръмни виражи мухи и комари над водата. Случва се някоя от тях да одраска с крило блестящото водно огледало и да разбърка за миг отражението на целия този мирен свят, позлатен от светлина и пчели.

Царството на птиците в много по-голямо, а пернатото население на земята - по-многобройно от човешкото, защото птици има и там, където човешки крак все още не е стъпвал. и това царство има свои приказни принцове и принцеси - кресливите и пъстри папагали, има свои джуджета - големите колкото напръстник колибри, и свои великани - гигантите кондори и буревестниците. В това царство има въздушни пирати и разбойници и смели птици войници, които воюват с мишките, плъховете и лалугерите, има санитарни дружини, които почистват горите от вредители, и бригади за бърза помощ, които могат да се справят дори с най-страшната земна напаст - летящите скакалци - много по-добре и по-бързо от нас, хората. Зная, че всичко това звучи като детска приказка...

Някога, преди много години, един добър познавач на природата - един голям естествоизпитател - ме отведе в света на птиците. Стоях, уловена за ръката му, на прага на този свят и сякаш пелена беше паднала от очите ми. За пръв път разбрах, че на земята има други общества освен човешкото и че те също имат свои радости и грижи, свои закони и задължения, свои пътища в живота. Много време мина оттогава. Вече знам, че птичето царство е само един от чудесните полуневидими светове около нас, но аз останах в него, както остават всред своите животни повечето от зоолозите, които ги изучават.

Хората така са свикнали с птиците, че не ги забелязват.

- Излязат ли светулките - започва лятото - казва Пешо. Старо правило от народната метеорология - всички го знаят. Това, което не всички знаят е, че летят само мъжките светулки. Женските са безкрили и приличат денем на червейчета, а нощем блещукат из тревите, като паднали звездички.

Снощният залез не ни излъга. По реката още пълзи мъглица. Небето е синьо и бездънно. Рогозките и всичко по сала е мокро от роса. Примусът шуми, мирише на прясно кафе, на зелена трева и на свежо. Това е една от онези утрини на открито, които се запомнят за цял живот не като осмислено събитие, а като гама от цветове, аромат и настроение.

Да поставиш под закрила едно животно, доведено до изчезване, е почти равносилно на едно посмъртно отличие. Може би признанието поочиства малко неспокойната съвест на живите, в най-добрия случай - служи за утеха на наследниците. Ала късно поставеното под закрила животно само продължава агонията на изчезващия вид. Тук и там все още се намират единици от него, които доживяват своя век, но тяхното съществование не може да спре залеза на вида.
Така е и с кръстатите орли.