Лисица

- А знаете ли кой е авторът на най-интересното описание на футболен мач в световната литература?
След няколко секунди гробна тишина казах:
- Юрий Олеша, в романа "Завист".

И литературата, ако не вярваме в нейната магия, е чисто и просто безсмислена купчина думи.

Рядко изрича името ми. Като че ли изговаряме имената на хората с лекота само когато не сме свързани с тях емоционално.

Знам само, че докарах искрящата белота на новия си дом до психотична болезненост. Бели пердета от ръчно бродирана дантела, бели хавлиени кърпи, бели ленени завивки, бели стени, бели плочки на пода и по стените на кухнята и банята, бели полици... Всичко беше бяло, напълно бяло, като забрава. Петната избиха след време.

Когато ѝ се обадех от чужбина, винаги я питах и за канарчето; беше глупаво, но колкото и да е странно, помагаше: намотавахме преждата на разговора около нещо живо, безболезнено и леко, около заместителя, който облекчаваше болката.

Не беше добър човек, отсъждаше за някой клетник, който отдавна лежеше в гроба, сякаш председателстваше някаква небесна комисия.

Светът е минно поле и няма друг дом освен него.

че милиони хора са спрели да използват захар, че пакетчетата захар станаха толкова ненужни, та служат днес за миниплакати, на които се мъдрят стихове на забравени поети...

Светът е доста хаотично място, обикновено го проумяваме, след като сме изхабили цялата си енергия, за да се убедим, че живеем на най-доброто място от всички възможни.

Първата и най-важна битка е срещу посредствеността. А точно това, което защитавате с такава жар, се крепи на посредствеността. Тя е основен принцип на всяка художествена дейност. Няма индустрия, която да се основава на най-високото качество и едно временно с това да е успешна. Вие сте утвърден труженик в голямата индустрия и упорито вярвате, че ще обърнете ситуацията в своя полза. Къде сте дянали сензорите си за поражение?

Неапол се разтваряше пред нас като акордеон.