Това наоколо

В началото нямаше нищо, после пак се чу съчка и след някое време те видяха мечока, който идваше бавно, сигурно и безмълвно. Така, както слънцето върви по не бето. Както се произнасят вътрешните самоприсъди.

Край Ангелина минаваха дълги голи крака, някои от тях невнимателно докосваха крехките ѝ пясъчни творения. А тя - макар и нечута до техните високи етажи от пренебрежение - пискливоим се караше и дълго след като отминеха, все още жестикулираше над своите кули, в своя си партер от вълшебна невинност.

Гласът на жена му се разхождаше зад гърба му на пръсти.

Шумът, шумът! Това беше магията в автомобилните състезания, този говор на впрегнатото желязо, тънката граница между стенание и възторг, нишките от песен и плач, пресукани в едно от волята на човека.

Едно момиче продаваше чорапи в дъното на голям магазин. Щандът беше хубав и привличаше купувачите. Тук се нижеше непрекъснато всякакъв шарен народ. Идваха портиери и заместник-министри. Влизаха селянки и попове. Арматуристи от Кремиковци и фаготисти от операта, професори по петрография и рошави хулиганчета; мотаеха се коминочистачи, монахини, хирурзи; белокоси домакини с подути стави и тънкокраки балерини с восъчни носове. Тя наблюдаваше тези различни лица, обноски и дрехи, всички идваха отнякъде, бързаха занякъде, някои случайни жестове и думи загатваха на въображението ѝ за тези привлекателни или скучни места.
Чувстваше се самотна в гъмжилото на големия магазин и странно неподвижна зад щанда си. Като на бряг. Като стрък трева, надвесен над широка река.
В началото работата ѝ беше много приятна и едно естествено предусещане я караше да очаква от всеки клиент не само покупката на чорапите. Не се питаше и не си отговаряше какво точно очаква, но знаеше, че то е хубаво и много важно. Надеждите побеждаваха разочарованията. Представите заместваха събитията.

Научи се на наблюдава внимателно хората. Откри, че те ѝ говореха като през стъкло. Някои я дразнеха с държанието си, други я успокояваха, но всички - нахални или свенливи - изглеждаха зле под проклетата, вечна неонова светлина. При тази светлина в дъното на магазина човек съвсем лесно можеше да си помисли, че в града живеят само авитаминозни нещастници с някакви трагични, много страшни съдби, успешно изрисувани върху изсмуканите им лица.

Но тази огромна витрина - на една от най-големите търговски улици - просто я откри за света. Спаси я. Направи от нея тъкмо това, което винаги бе искала да бъде. Продавачката нямаше волята на игуменка, нито амбициите на актриса - както се беше оставила на забравата в дъното на магазина, така се остави и сега на новия си жребий.

и чушките тъй кървави висели под стряхата, и свислата лук обесени...