Anamnesis Morbi

Няма биле

Няма биле, любе, няма биле.
Не търси под сенки и дъбрави.
Няма биле, дето да помага -
вещицата как да се забрави.
Тя ще идва, любе, тя ще идва...
И в съня ти даже ще нагази.
Няма го туй биле, дето може -
теб от вещицата да опази.
Тя ще мами, любе, ще те мами.
Ще дохожда в осланена доба...
И да търсиш, няма да го найдеш -
биле срещу нейната прокоба.
Затова недей да я прогонваш,
остави я луда да посегне,
да напие устните ти жадно,
после да се втурне, да побегне...
Да те прислони, да те пожали,
да те приласкае и долюби.
Да те вледени, да те запали...
После векове да я разлюбваш.

Парадокс

Твойто
здравословно живеене
крещи
в противоречие
със силно
напредналия стадий
на твойто
емоционално
умиране.

Гледане на кафе

Ти упорито не се сбъдваш.
Явно не си моето предсказание.
Но пък покрай теб обръгвам.
Идеален си за наказание.

Ставаш за възторзи неизпитани
и за мигове пропуснати.

Върви. Аз се завърнах в себе си.
За теб е време да отплаваш.
Реално всъщност виждаш хората,
когато с някой се прощаваш.

Ако си мрак от спомени и минало,
недей с мъгла да ми рисуваш изгреви.
Ако летиш уплашен от безкрилие,
недей с конци да връзваш свободата ми.
Ако се луташ уморен от скитане,
недей нощува излинял на прага ми.
И ако нямаш воля за обичане,
недей разколебава със завръщане
посоката на всяко отпътуване.

Не ми е пъкъл, нито ми е лудница,
а бели, уморени промеждутъци.