Морски кончета

По белите гърбици на черните вълни
не кацат вече птици от много дълги дни.

Слънчева молитва

Небето се разпра като хастар.
Вълната в камънака се претрепа.

Ще посинее утрото от студ.

Дърво без корени

Подивели от мрак
и от вятър в ребрата пришпорени,
със очи отънели от взиране
тръгват бавно вълните към бряг.
И на пясъка лягат
уродливи дървета без корени,
със ощавена кожа,
но засмукват те сокове пак.

Студена е повиканата нежност...

Бряг през ноември

Смътно помня вода
и във въздуха свиреха пясъци,
и ръждивото слънце се сви
със лъчи като счупени съчки.
Там, където вълните се биха
в скалите ръждясали,
като кости на скелет се мятаха
ребра на изхвърлена бъчва!...
- Ооо - плаче вятърът с глас на чакал,
свойте гъвкави пръсти заплел във тревите.
Аз потъвам в очите му морави.
Как бих искал
да си сложим трънен венец на главите,
да отплуват душите ни с вик! -
като два изоставени кораба.

Сълза

Ако си тръгнеш, черните скали
ще се напукат страшно подир тебе.
Ще съска вятър в сухите бодли
и - дрипави запретнала поли -
вълната ще огъва рехав гребен.

Във огъня ще тръшна сноп камъш -
да видиш как над топлия му хребет
небето ще се свие изведнъж
в една сълза, изплакана от мъж...
И може би изплакана по тебе.

и тежат на душата ми покриви