Георги Златарски

Към средата на 1888 г. Георги Златарски е командирован отново в чужбина. Натоварен е да следи сечението на новите никелови монети в Белгия и отпечатването на бандероли и пощенски марки в Париж и Виена. Тази командировка съвпада с Четвъртия международен геоложки конгрес в Лондон, в който Златарски успява да вземе участие. България има право на представителство, тъй като в страната съществува геоложка служба, макар и само с един геолог.

Лондонският международен геоложки конгрес е голямо събитие в живота на Златарски. Той оставя незаличими впечатления у него. Ето какво пише той на брат си Васил от Брюксел: "... В Лондон ходих на 4-й геологически международен конгрес като геолог из България. В Лондон се срещнах и запознах с много, да не казвам с всичките знаменитости по геологията, седях покрай тях на същата скамейка, слушах и гласувах като тях и пр., с една реч ти можеш да си помислиш вече, като съм бил в обществото на най-учените, съм станал и аз като тях учен. Напротив, Василе, сега видях и опознах, че твърде малко знам и че ще трябва да работя още много. За конгреса може да си чел в руските вестници. Имаше представители от всички страни на света, освен от Турция, Сърбия и Гърция. България фигурираше в пълна парадна униформа с всичките си геолози."

Единственият български геолог просто не можеше да не работи по целия фронт на геолога енциклопедист.

Работата на проф. Г. Златарски в Софийския университет била равнозначна на свещенослужение.

Години наред геоложката карта на Златарски в мярка 1:300 000 заемаше една от стените на всеки геоложки кабинет в университета или в Отделението за мините. Тя бе особено много използвана при преподаването на курсовете по геология на България в университета, при всички научни заседания и сесии, посветени на геологията. По нея се насочваха търсещите работи за полезни изкопаеми, по нея се планираха командировки и изследователски задачи. В продължение на 50 години картата бе ням свидетел на разгорещени дискусии, по нея младите български геолози четаеха планове за своята работа, пред нея се провиждаха първите очертания на всяка нова геоложка синтеза.
Геоложката карта на Златарски изигра своята огромна роля в развитието на геоложките науки и геологопроучвателното дело в България. Тя изпълни докрай своето предназначение, като даде живот на много полезни идеи за развитието както на науката, така и за търсенето на суровини в страната ни. Сега тя е рядък, извънредно ценен музеен експонат.