Срещу природата

Загубил си способността да обичаш.

Днес е петък и вечерям сам. Това е една от най-лошите страни на самотата: всеки ден да се храниш с някого, който не е там.

Почти ми се искаше да спра да я обичам.

Знам, че щастието е трудно да се опише; има свое тихо, невидимо съществуване в ежедневието на двама любовници.

Къде е това у дома? Къде щяхме да живеем, как щяхме да живеем, не можехме да бъдем заедно, това беше ясно, но имахме дете, дъщеря, която обичах; трябваше да остана в брака си, трябваше да бъда фалшив.

- Съжалявам - казва тя.
В този момент на извинение той заридава неконтролируемо, като че ли нещо ужасяващо тежко се е разложило в него, като че ли сега излиза през очите му. Не може да го възпре, да го скрие, очилата му увеличават очите и сълзите му, сигурно изглежда така, сякаш цялото му лице плаче, сякаш той е губа с две ридаещи очи, които са пълни с вода, която наоира да излезе.