Часовете нямат имена

Параклис в гората

Дърварите не идват да се молят.
Те идват само есен по веднъж,
когато посред пътя за надолу
настигне ги нечакан дъжд.

Те влизат тихо. Вият си цигари
с ръцете си, изтръпнали за сън,
и с някаква привичка много стара
оставят само брадвите отвън.

А древният зографин на стената
изписал тъй светеца слаб и стар,
че сякаш той самият в тъмнината
прилича на умрял за сън дървар.

Двама селяни на плажа

Смутени от толкова голи жени,
от чайките литнали с крясък,
те седнаха мъничко по-настрани,
сами върху топлия пясък.

Те седнаха мъничко по-настрани.
Те гледаха само морето
и с някакви свои си величини
на ум го сравниха с полето.

И после сами по ронливия бряг
погалиха с шепи водата.
Сами и тревожни сред чуждия смях,
сами и съвсем непознати...

Но слънцето, слънцето, то ги позна
и някак си нежно и свойски
на техните черни добри рамена
отпусна се като ръкойка...

Моят град е далечен и южен,
Марица го прегръща със завой...

Шофьорът на голямата кола

За какъв ли щях да го помисля?
Навярно - мълчалив и много груб.
Но в тоя миг спирачката натисна
пред птичките, накацали накуп...