Пренареждане на матрицата с ТЕС

Хроничните или трайни емоции влияят върху развитието на мозъка както по време на бременността, така и след раждането. Ако майката живее в постоянен страх, зародишът ще развие по-голям от нормалното рептилоиден мозък с по-силен инстинкт за оцеляване. Реакцията „бой или бягство" също ще се задейства по-лесно и това ще се отрази на обема и интензивността на вниманието, защото детето непрекъснато ще се оглежда наоколо и ще търси евентуалната опасност. Следователно ще бъде нарушена концентрацията, а това ще засегне и развитието на интелекта. Вероятността детето да се превърне в агресивен юноша е много по-голяма.
От друта страна, ако детето расте в изпълнена с любов и подкрепа семейна среда, вероятността развитието на предния дял на мозъка и на неокортекса да доведат до възникване на по-високо интелектуално ниво в детето е по-голяма.

По време на бременност мозъкът преминава през редица фази на своето развитие. През първото тримесечие се формира рептилоидният мозък, който е свързан с усвоеното (научено) поведение. През второто тримесечие се изгражда лимбичният мозък, който е свързан с емоциите. През третото тримесечие се оформя мозъчната кора (неокортексът), която е свързана с езика и мисленето. През първата година след раждането се изгражда предният дял на мозъка, а той отговаря за „културния" ум на детето. Той се формира благодарение на социалната среда и жизнения опит на детето.