Как срещнах рибите

Преди новата пролет
винаги умират повече хора.
Или ще дочакат новата пролет
и ще живеят още една година,
или изобщо няма да я
дочакат.
Така умря моят баща,
така умря Хуберт.
а не бяха стари,
канеха се нещо да свършат
и едва тогава да почиват.
Но бяха уморени,
имаха добри сърца,
а доброто сърце
бързо се раздава,
докато от него нищо
не остане.
от книгата "Синът на керевизния цар"
Ота Павел (1930-1973)

Казват, че смъртта в подводница е май-страшна. По-ужасна от смъртта в горящ самолет или под гъсениците на танк. Повредената подводница често пада на дъното и не може да изплува. Изплуват само няколко души, които тя изстрелва като торпеда. Останалите чакат часове и часове, докато се свърши последният въздух и си отидат другарите, които имат най-слаби бели дробове. Накрая умират най-силните.

Утрините тук са прекрасни. Сутрин край реката всичко е хубаво, защото денят още е нов и ние все още не сме успели да си го отровим.

Но слънцето подобри настроението ни. Човек може да каже, че слънцето често е голям жълт прах, предписан от небесните психиатри, и се дава, за да прогони тъгата и да създаде добро настроение.