Балада за тъжната кръчма

Помежду си говореха някакво отчайващо домашно есперанто, съставено от руски, френски, финландски, немски и английски; когато имаше други хора, бяха странно мълчаливи.
***
През целия си живот тя е работила, писала тези прекрасни, необятни дванадесет симфонии. Работила е като роб, денонощно, мъчила се е, влагала е цялата си душа в своята работа и не ѝ е оставало почти нищо за други занимания. И тъй като е човек, тя страда от това еднообразие и прави каквото може, за да го компенсира. Ако прекара вечерта над своята маса в библиотеката, а по-късно заяви, че е играла карти, все едно е успяла да направи и двете. Чрез лъжите тя се включва в чужди преживелици. Лъжите разширяват съществуването ѝ извън работата, увеличават малкото ъгълче на нейния личен живот.
из "Мадам Зиленска и финландският крал"

Във всеки случай, мисля, че когато си щастлив, повече разбираш хората, отколкото, когато нещо те измъчва.
***
Струваше ми се, че ще успея да изхвърля това момиче от главата си.
Но не можеш да попречиш на това, което идва през нощта.
из "Сакър"

Струва ми се, че всеки, който има поне капка разум, ръкопляска само след като види, че всички останали ръкопляскат.
***
Смятам, че след толкова продадени билети ти се полагаше едно допълнително ръкопляскане.
из "Изкуството и г-н Меъни"

Най-чудатите хора са в състояние да породят любов.

Преди всичко любовта е общо изживяване между двама души, но фактът, че е общо изживяването, не означава, че то е еднакво и за двамата. Влюбеният и любимият идват от различни земи. Много често любимият само съживява цялата насъбрана любов, която дълго време се е таила у влюбения.