Потъналите и спасените

Самоизтъкват се; перчат се със заслуги; често имат ръкописи в чекмеджето и не крият стремежа си да се покатерят по книгата и нейния автор като бръшлян по дървесен ствол.

Моята задача беше да разбера, да ги разбера.

Независимо от своя фалстарт Нима това е човек измина доста път...
Бях написал тези страници, без да си представям конкретен адресат. Бях насъбрал в себе си тези неща и те ме владееха, така че трябваше да ги изкарам навън - да ги изрека, даже да ги изкрещя от покривите.

За бъдещето сме слепи досущ като предходните поколения.
***
Сдобиването с паспорт и входна виза е много по-лесно от едно време. защо не заминем, защо не напуснем страната си, защо не побегбем преди?

Добре е да се въздържаме от многознайството със задна дата и от мисленето в стереотипи. И въобще - от грешката да мерим отдалечени места и епохи с аршина, присъщ ни тук и сега (грешката е толкова по-трудна за избягване, колкото по-голяма е въпросната отдалеченост в пространството и времето).

Ала както споменах в предисловието, почти няма случай, в който да ги чуят или да им повярват. Неудобните истини са преседливи.

В същото време обаче бих искал да напомня, че явлението, за което говорим, засяга не само начина, по който възприемаме близкото минало или историческите трагедии: то е доста по-обхватно и е част от нашето затруднение, даже неспособност да вникваме в чуждите преживявания - толкова по-ясно изразена, колкото повече те се различават по време, място или характер от собствения ни опит. Склонни сме да ги свеждаме до тези от "близките околности", все едно гладът в Аушвиц е от порядъка на пропуснатия обяд.

Целите в живота са най-добрата защита срещу смъртта - и не само в концлагера.

вродената ни нееднозначност на мелези от дух и глина

способността на човек да остава в роля не е безгранична