Повратна точка

Когато избирам актьори, гледам на света с различни очи. Не мога да пусна и писмо в пощата, без да си помисля дали пощенският чиновник не би могъл да изиграе някоя роля във филма ми.

А актьорската игра винаги ми инжектира здравословна доза смирение.

Упорито следвах собствените си инстинкти и за главните роли избрах неизвестни актьори.
Лицето на Моцарт е сравнително неизвестно за широката публика, което беше добре за филма. В съзнанието на зрителите имаше бяло петно, върху което можех да нарисувам каквото си искам. Имах възможността да ги накарам от първия кадър да повярват, че ето - такъв е бил този човек! Ако вземех звезда за ролята, щях да пропусна тази възможност. А ако известен актьор играеше прочутия Моцарт, то какво оставаше за забравения Салиери - звезда в тази роля щеше да отвлича неправилно вниманието към този персонаж и щеше да наруши деликатното равновесие при прехвърлянето на емоцията от екрана към публиката.

На сцената музиката пречи на изговореното слово. Това е въпрос чисто практически - и двете се стремят да привлекат слуха на възприемащия. Във филма обаче картината има много по-голяма тежест от словото, а музиката се съчетава много по-лесно с изображението, като в такъв случай се увеличава въздействието и на двете. Така че ние бяхме в състояние да покажем гения на Моцарт, който в пиесата бе оставен страни. Всъщност мислехме за музиката като за трети основен персонаж във филма.

При писането на сценарии обикновено най-трудно постижима е простотата.

Бях си приготвил реч и изрекох нещо от нея, но светът се беше объркал в гулаш от чувства и впечатления.

Когато режисирате, трябва да държите целия филм в главата си, за да може накрая стотиците малки късчета от филма да се съчетаят заедно като едно цяло...
Сега снимам ли, животът ми спира. Например никога не съм могъл да поддържам любовни отношения, докато режисирам филм.