Стихотворения
от Николай Лилиев
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (2)
Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
1909
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
1909
Полето ме посреща като син
и сини се усмихват небесата.
В душите ми възкръсва не един
лъч пламенен, пронизал дървесата
на приказна, притихнала гора.
О час на предразсветната зора,
проблесват неугасанали зарници!
и чезнат всред простора модросин
дрезгавини, като бездомни птици.
Полето ме посреща като син.
1920
и сини се усмихват небесата.
В душите ми възкръсва не един
лъч пламенен, пронизал дървесата
на приказна, притихнала гора.
О час на предразсветната зора,
проблесват неугасанали зарници!
и чезнат всред простора модросин
дрезгавини, като бездомни птици.
Полето ме посреща като син.
1920
» Добави коментар
Коментари (0)