Николай Лилиев : Поетът. Човекът

Ако той имаше някакъв кумир, някакъв бог- то това беше преди всичко и над всичко българският език, всичко хубаво, създадено чрез него.

Неговите копринени песни, освободени сякаш от тежестта на словото, на някои места заличават границата между словото и мелодията и зазвучават почти като мелодия.
Илия Волен

Той млъкна, защото не е бил никога борец, а само мечтател за добро, за красота.

Когато Майстора чул в болницата, че Николай е болен, обадил се у дома:
"...Той е най-съвършеният човек,когото познавам."

Говори уморено, бавно, но както винаги, чисто, правилно, логично... без да изяда фрази и думи - ако случайно усети, че словоредът не е правилен и ритмичен, повтаря мисълта, оправя фразата.

- Слушайте, Божанке (той и с моите деца разговаряше на "вие")...