Острови

Докато аз съм спал, стъмнило се навън,
повял внезапен хлад, изтръпнали листата
и облак странно бял преминал като сън,
излял нехаен дъжд, изкъпал синевата
и се стопил натам из чистия простор —
сега следа дори от него няма вече...
Асфалтът съхне чист,
врабците пеят в хор
и сякаш с телескоп се вижда надалече.

Априлски следобед

Отвсякъде, отвсякъде трева!
Зидът, облян от нея, става нисък,
рушевините, видими едва,
изчезват под зеления ѝ плисък!
Тече на тласъци като река
и сякаш сенки, сред зеленината
прегърбени, с мотичка във ръка
стариците се борят със тревата.

Умиращо село през май

мълчанието също е говорене