Време за творчество : интервюта статии

Боженци ми дава тишина и ясна мисъл. Там денят и нощта са три пъти по-дълги от софийските и има време за всичко. Вероятно има и малко илюзия, че не всичко е толкова стремително и преходно...

Стихотворението ми "Изсичането на Лонгоза" има две печатни редакции. Всеки харесва онази редакция,която е прочел по-рано, другата, прочетената по-късно, отхвърля. Читателят не търпи поправени стихове.

Пеньо беше емоционална натура. Той беше емоционално махало без средно положение - или крайна възторженост, еуфория, или скръб, печал, униние.

- В много чужди литератури най-добрите поети често са и добри литературни критици. У нас не е така, смята се за нередно. как си обяснявате това положение?
- Н еби могло да се даде еднозначен отговор на този въпрос... Аз специално смятам, че липсата на добри поети критици се дължи не толкова на мнението, че е нередно поет да пише критика, колкото на сравнително малката теоретична осведоменост и подготвеност на поетите. Ние почти всички сме, така да се каже, интелектуалци от първо поколение (ако въобще сме интелигенти). Създавали сме се в процеса на самата си поетическа работа. Почти никой от нас няма родова или даже бащина библиотека, където да се е ровил от малък. А за да може човек да пише критика, той трябва да бъде ерудит, да има твърде много материал за сравнение, да го носи у себе си винаги в готовност.
... Ще има колеги, които ще се възмутят от този ми отговор. Но факт е, че на пръсти се броят онези, които могат да следят повече от една чужда литература на собствения ѝ език...

Обичам старите вещи, които могат да разкажат нещо за своя създател, старите книги, старите снимки - белези на отминал живот... Не обичам нови предмети, не обичам стандартни предмети и толкова по-малко ги обичам, колкото по-модни и по-непретенциозни са те.