Те победиха

Отиват си вкъщи.Аз гледам дълго след тях.Те ще избикалят много, защото през големите улици с гладък паваж, дето сега се скитат елегантните дами и мъже с уморени от скука погледи, там строгите стражари не ще ги пуснат.И някъде далеч при Конювица, дато наместо електрически глобус кротко грее луната, те ще спрат пред малка бедна хижа.С вик и шумна радост ще ги посрещнат рояк боси, палави дриплювци..И когато той, уморен от тежкия труд, веме притвори очи и сън го обори - още веднъж ще си спомни за своите другари - те са близо,дели ги една стена само, и той чува тежкия им дъх и спокойното, монотонно преживяне.

Аз зная краища в България, дето на воловете казват "ангели", и когато момите и младите булки, връщайки се от чешмата с пълни менци вода, срещнат на пътя си тежкото, равнодушно животно, което спокойно и важно върви по средата на улицата - те, младите булки и моми, се спират, струват му път, както това биха направили пред белите коси на един старец, пред свекъра или пред всеки почитан човек.

Защото волът, който е умрял или отнет, оставя същата празнина и скръб, като кога умре човек от къщи.Изчезва една душа, изчезва нещо обично и свидно...