За теб, мили роде!

Известно е, че до Освобождението Данов е водил оживена кореспонденция с мнозина от видните наши възрожденци и просветители, а особено с училищните и черковните настоятелства и учители от всички български земи. Към него са се обръщали отвсякъде за съвети, за учебници и литература, с молба да им изпрати или препоръча учители, учители чрез него са търсили места за учителствуване, олаквалисе за извършени към тях несправедливости и пр. Той не е оставил нито едно писмо без отговор. Дановата книжарница в Пловдив преди освобождението е била своеобразно министерство на народната просвета, а Данов - неофициален негов министър.
Петко Величков

въртят люляка - командуват, разпореждат се както искат, както им е удобно
джереме - глоба
иждивение - разноски, разход, харч, средства
кехая - пръв овчар; глашатай, викач
кинезки - китайски
липови ябълки - т.е. да гони вятъра
ожидам - чакам нетърпеливо, жадно
паряво - в пари, парично
презморе му вечеря - далечна му е вечерята, ще вечеря на онзи свят
разсвет - разсъмване
рокам - смятане
светите старци - калугерите
стръки житни - житни стъбла
тержуман - преводач, тълкувател

По тоя правилник отиваше всичко тъй есен, зиме и пролет, само лете се прибавяше при това и спане и ходене на редакта. Това ставаше тъй: след 1 час подир обядването, казваше се: ха спете! и всички ученици моментално се сгромолясваха да налягат по пода, кой гдето е в праха, като прасета в калта. В това време, за да може да се спи учителят, както и ония, на които се спи, поставяха се надзиратели, за да пазят тишина, докле спят. Които не спяха и не мируваха, вдигаха ги на куц крак. Спането продължаваше 1-1 1/2 часа, подир това се казваше: ха стайте! Ставането биваше с още по-голям тропот, защото будните бързаха да се отърсят от праха и да се наредят на двора, за да идат на реката.

Между вратата и пещта беше поставен, напостлан с черги, одърът, който служеше на даскал Никола ноще за спане, а дене - за катедра. (1834, Клисура)

пияниците дорде пиеха само от утрин до вечер, за да забравят ядове и кахъри, преминалата година обърнали да пият и от вечер до утрин, докле забравили и себе си!

В една община училищният настоятел, който и в селото върти люляка...

В един наш народен манастир светите старци, за да си оздравят бъдещето, събрали где що имало в манастира паряво и проводили го в Лондонската банка, за да им работи под лихва, каквато да могат да си живеят пак охално и тогаз, когато народът престане да ги пригледва и да им принося.

Що правят нашите учени? - Чакат да се реши въпросът на Ъ, па тогава да пишат.

Модата с посестримата си ракия какви още нечути и невидени злини има да извършат у нас, ако не побързаме да ги изгоним изпомежду си с наука и знаене!

даваме всякой ден по няколко гроша за плюсница, която ни вреди и нравствено, и веществено, а защо да не съумеем да дадем по един или два гроша на годината за нашето си душевно образование?

За още по-голяма ясност, да биха били картите по-углядни и по-разбрани на децата, щото да могат от пръв поглед да си съставят колкото е възможно ясно понятие за очертанието на всяка част от света, т. е. за да би могло да се състави на всякой ученик в главата съвършено разборно, вярно и особна характеристика за всяка част от света в отношение на нейната величина, географското ѝ положение и нейната повърхност в оро-идрографичен преглед, затова всичката водна част - море, реки и езера - биде отпечатана с ясносин цвят, който да отговаря на водата; всичката планинска част - с гранив цвят; и после низините и равните поля, които се намират над морската повърхност не повече от 400-500 парижки стъпки нависоко, повлечени с яснозелен цвят и пр.

Земята на нашето мило отечество Българско облива три моря, пресичат я три-четири плавателни рек и орошават я много бистри потоци; повдигат я дори до облаците стръмни зеленопокрити планини от девствени гори и дебели паши и прохлаждат я пространни бранища (кории) и много добри дъбрави (орманлъци). Всичко това е безбройно богатство за народа ни. Нашето отечество, ако и да е понегде планинисто, но такива краища се губят изпред пространните плодоносни поля, изпред хубавите райски долини, покрити от сенокосни лъки и плодородни овошки, и изпред накичените брегове с медоточни лозя.
Ако разгледаме нашето поднебие (климат), то е толкоз меко, щото помага и на някои южни плодове да зреят; нашето отечество е заедно и отечество на памука, на коприната, на трандафила и на много други нужни за поминъка ни и скъпоценни за обогатяването ни произведения. Най-после и самият български народ е духовит, трудолюбив и приемчив. Само едно нещо не му достига, а то е знаенето...