Итанесиес

Сърцето и то като всеки механизъм си има пружина: ако накараш човека да чака твърде дълго, той престава да чака; след като пружината се развие, механизмът на емоциите ще спре.

Една пословица сравнява раздялата с вятъра, който гасейки свещите, разпалва огън. Нека тогава "сеем вятър". Нека угаснат колкото може по-скоро, и колкото по-ското - толкова по-добре, всички жалки остатъци от свещи, всички нищожнички чувства, саждите от които са повече от топлината и светлината. Човекът, на когото не му се яде супа, ще я поразбърка с лъжицата и ще отмести чинията; но хората, които нямат апетит един за друг, обикновено не спират да дрънкат, като не се решават да отместят ненужното.

Когато се прибрах - вече бе късно, - се съблякох и загасих лампата. Но не ми се удаде толкова бързо да изключа мислите си и да загася съзнанието си: из заспиващия ми мозък, стъпвайки внимателно от клетка на клетка, се скиташе тайнственият "персонаж"...

... на чието писалище ще легне следното подписано от Кржижановски заявление: "Като смятам за несполучил опита да бъда превърнат от човек в чиновник, моля да бъда освободен от длъжността контролен редактор."

"Сър, предлагаме Ви след получаването на това писмо да заобичате човечеството в срок от два часа. Спасението е в ръцете на всеки един."

Земята вдигна температура. Шибана от впиващите се в нея жълти камшици на слънцето, тя се въртеше около него подобно дервиш, който дотанцува екзалтирания си танц.

Защото всъщност човек прониква в другия човек на съвсем малки дози...

Защото реалният обект на любовта непрекъснато се променя и днес можете да бъдете обичан само ако с вас се изневерява на вчерашния вас.

Мога уверено да твърдя, че в любовта очите... как да го кажа... винаги избързват напред. И това е разбираемо: те са по-подвижни и умеят да вършат своето, тоест да виждат и през нещата. Докато телата на влюбените в сравнение с очите им са тромави и огромни, крият се едно от друго под дрехите, а и думите, дори те някак си се двоумят и се бавят на устните, страхувайки се да скочат във въздуха, то очите - изпреварили всичко - вече се отдават едни на други.

И разговорът, като разбъркан с лъжичка чай, се завърта по кръга, все по-бързо и по-бързо.

"Със реч сърцата покори."
Пророк, А.С.Пушкин, прев. Андрей Германов

Защото за мен заглавието са онези първи думи, които трябва да поведат подире си следващите, чак до последните.

Пладне. Две дечица, от двете страни на гувернантката, здраво стиснали сухите ѝ пръсти, са излезли на разходка; зяпат край себе си, шарят с очи по жиците, стените, корнизите: "Какво е това, мисис?". - "Гледайте си в краката." И човечетата се учат от големите човеци да си гледат в краката.

И отново слънцето се търкулва по небето и докарва деня.

И пръстите му, все едно изсвирили разказа, се спуснаха тичешком по ревера на палтото и се шмугнаха в джоба.