Жажда

В тълпата пред очите ми има и деца. Преди зрелостта ние сме други, не непременно невинни, защото можем да вредим, но нямаме филтри и изживяваме всичко едно към едно.

Няма нищо по-изключително от обикновения живот. Обичам всекидневието. Повторението му позволява да оценим магията на деня и на нощта - какво друго е нужно освен да хапнеш хляб, току-що излязъл от фурната, да поврървиш с боси крака по земята, още мокра от росата, да дишаш с пълни гърди, да се излегнеш до любимата?

Тя казваше: "Да спим като лудо влюбени". После се притискаше до мен и заспиваше веднага. Никога не съм имал добър сън, така че тя сякаш спеше за двама ни.
Благодарение на нея разбрах, че спането е любовен акт. Когато спяхме така, душите ни се сливаха още повече, отколкото когато правехме любов. Изчезвахме заедно в съня.

- Ти си моята чаша вода.
Няма по-голямо удоволствие от онова, което доставя чаша вода, когато умираме от жажда.

Любовта съчетава увереност и съмнения - толкова сме сигурни, че ни обичар, колкото и се съмняваме, но не последователно, а в една озадачаваща едновременност.

Няма причинност в любовта, тъй като тя не е избор. Всички тези "защото" ги измисляме по-късно, просто за удоволсвие.

Добре, че не става така и в любовта. Тъкмо по това, че не избираме, се познава, че сме влюбени. Хората с голямо его не се влюбват, защото не понасят да нямат избор. Те изпитват чувства към същество, което са избрали. А това не е любов.

Мисля, че всеки има по един такъв приятел, за когото другите се чудят защо му е приятел.

По-добри сме, когато сме изпитали наслада, толкова е просто.

Бях човек достатъчно дълго, за да знам, че някои чувства не могат да се скрият. Трябва да им позволим да отшумят, без да им се противим. Само така не оставят следи.