Амок и други новели

жарък и забравлив, всеотдаен и неверен
из "Писмо на една непозната"

седмици, месеци се изнизваха безшумно край мен и бавно се превръщаха в тъмни години.
***
Почувствах отново по тази забравливост, също както болният при движение чувства раната си, цялото вцепенение и безразличие, в което бях изпаднал.
***
то беше радост, шеметна радост, която пламтеше в мен, в чиито ярки заострени пламъци провлясваше и горделиво самодоволство, защото чувствах, че през ония минути - за пръв път от дълги години насам - съм бил действително жив, че моите чувства са били само парализирани, но не и мъртви, че някъде под засипаната от пясък повърхност на моето безразличие все още са клокочели тайнствено горещите извори на страстта и сега, докоснати от магическата пръчка на случайността, бяха избликнали буйно от сърцето ми.
***
изсъхналата пръчка се бе раззеленила и напъпила
***
Изведнъж разбрах: в мен се таеше любов и потребност от любов, както през сумрачните детски години.
***
пих смях от чужда уста
***
Тя се позавъртя наоколо, после застана до мен, хвърляйки погледа си рязко като въдица...

И неочаквано - ах, как да опиша сам на себе си таз гореща, буйно надигаща се вълна, всичко дойде тъй ненадейно, тъй жарко, тъй червено, сякаш в гърдите ми се беше скъсал кръвоносен съд, - неочаквно от мен, гордия, надменния, окопалия се в хладно обществено достолепие човек, бликна сякаш някаква безмълвна молитва, някакъв гърч, вик, детинското и все пак тъй страшно желание тази дребна, мръсна, рахитична уличница да обърне само още веднъж глава към мен, за да мога да я заговоря. Защото не че бях прекалено горд, за да я последвам - моята гордост беше стъпкана, смазана, отнесена от съвсем нови чувства, - а прекалено слаб, прекалено безпомощен.

Нещо магнетично ме тласкаше подире ѝ, не вървях съзнателно, а сякаш течах като вода след нея...
из "Фантастична нощ"

Пристъпих към нея, за да я успокоя, и хванах ръката ѝ. Почувствах я гореща и суха, пръстите ѝ се разрониха меко в моите.
из "Жената и природата"

въздухът беше нажежен, шафранено-червен от огън и прах.
***
от празното небе към угасналата природа и после, с напрдването на часовете, из бакърения казан на пладнето лека-полека започваше да извира бяла тежка пара и да залива долината.
***
Постепенно в тоя потъващ свят на вехнещи растения, линеещи листаци и пресъхващи потоци замираше всяко вътрешно жизнено движение, часовете ставаха лениви и безделни.
***
Времето се беше разтопило в тая страшна задуха, часовете се бяха разврели, разлели в жарко, безсмислено мечтание.
из "Жената и природата"