Софийски разкази

И забравяш пролетарския си произход... Даже на Мекишев си позволил да те рисува, когато сега не е време за рисуване, а за работа...
- Но аз ходя в часовете на почивката.
- Никой не почива днес, драги, и най-малко пощенският клон, където се кръстосват интересите на държавата.
из "Зафиров се завръща"

А пък студентът от Художествената академия Мекишев, който живееше у нас от известно време, нарисува селянин и работник, прегърнати братски, и ги окачи пред входа на пощенския клон, където минаваха най-много хора.
...
И ние треперехме над Мекишев с изключение на жена ми, която както ви е известно, е студено и не дотам съзнателно същество и почти нищо не разбира от изкуство, да не говорим за политика. Тя не само будеше сутрин рано Мекишев в кухнята, като дрънкаше и шумеше с приборите, но понякога го караше да ѝ пазарува от бакалницата, за да можела навреме да приготви обеда ни, и често му се надсмиваше над дългата коса, казвайки му, че бил кандидат за Кокалянския манастир и други подобни глупости, които аз не слушах. Мекишев еземаше, разбира се, на шега тия нейни подмятания и обясняваше, че всички художници ходели с дълги коси и си оставяли бради, защото се рисували един друг, като позирали...
Веднъж казах на Мекишев:
- Вземи - казах му, - че я нарисувай най-после, белким я спечелиш!
А той ми отговори:
- Не е живописна... Доста е пълна.
- Нищо! Тия нарисувай по-слаба... да миряса.
- Боя се, че ще излезе карикатура.
из "Сближение"

Всичко беше добре: работех, получавах писма от баджанака с поздрави от жена ми, защото тя отбягваше да ми пише по липса на култура, съкращавайки името си на гласна, а не на съгласна, както е прието в правописния речник.
из "Столицата"