Фламенко в затвора

За мен единственият начин да се помогне на тия хора в затворите и на хората извън затворите също е да им бъде припомнено, събудено усещането, че са и нещо друго, нещо повече от това, което са извършили, нещо различно от наплашено стадо виновни жертви.

Веднъж сбърка заедно с Маринка...
След танца им се накарах и им развалих радостта от представянето на сцена. После, докато разхождах Пако по плажа през нощта, се разплаках. Разбрах, че не съм докрай честна в това, което правя на сцената, щом една грешка на момичетата може да ме разгневи и да ги обидя. Защото това, което се случва на сцената, с грешки, със страх, преструвка или с дуенде, е вярното. А не някаквите хореографски намислици и натъкмистика. Нали уж правех фламенко, тако сурово и чисто, каквото е било в циганските квартали някога в Андалусия, нали търся причината за танца, нали уж не трябваше да личи хореография... Извинявах им се много пъти след това, но завинаги ми остана тоя горчив вкус в устата и срамът, че съм залитнала по резултата и успешното представяне пред публика. Не затова танцувам, не на това уча момичетата, но е толкова трудно понякога да останеш буден насред цялата тая суета.

Знам ги аз силните хора, те никога не са щастливи.

Хоризонтът е единствената ми цел, всичко друго е компромис.

Няма по-тежка изневяра от леността, спокойствието и уютната немарливост в стабилната ви връзка. Всеки, който не се целува в тоя миг, защото може да го направи след малко, заслужава да бъде бит с мокро пране през лицето.

Странно е как най-скъпите подаръци получаваш тогава, когато близките ти правят нещо за себе си.