Все тая, майко
от Венцеслав Филипов
Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (3)
Старо писмо
Малко мръсно жълто жалко
(ред по ред изчетено,
ред по ред забравено)
от тръните прошумолява
глас
от вятър и безпаметност.
И имаше съдба
и обич от кристали,
и вричане до гроб,
и обещавам, обещавам...
Стъпки по Луната
даже имаше.
Малко мръсно жълто жалко
(ред по ред изчетено,
ред по ред забравено)
от тръните прошумолява
глас
от вятър и безпаметност.
И имаше съдба
и обич от кристали,
и вричане до гроб,
и обещавам, обещавам...
Стъпки по Луната
даже имаше.
Все разорават миналото и го засяват с бъдеще.
А настоящето?
А настоящето?
Вишна, щипната до кръв,
на врабчето смигва.
Но червеят е вече пръв...
на врабчето смигва.
Но червеят е вече пръв...
» Добави коментар
Коментари (0)